Дицентра е малък ботанически род покритосеменни растения от семейство Росопасови (Fumariaceae). Известни са около 20 вида многогодишни тревисти растения от този род, естествено разпространени във влажните гористи области на Източна Азия и Северна Америка. В Европа дицентрата е внесена от Япония през 1816 г. Има растения с розови, червени, бели, виолетови  цветове, много рядко се срещат и с жълти. Някой от по популярните видове са: Dicentra spectabilis –най-разпространена в България,  Dicentra eximia, Dicentra formosa, Dicentra peregrina.

Стъблата са кухи, грациозни,  дъговидно-извити,  разклонени,  със синьозелен или кафявочервен оттенък и са с височина 30 – 80 см. според вида. По тях на дълги дръжки са разположени силно насечените листа. А в по-горната част на тънките стъбла последователно се подреждат,  елегантно висящи цветове с форма на медальон или сърце. Затова у нас наричаме това растение “Дамско сърце“. В Русия популярното му наименование е “Разбитое сердце”, а при латиноезичните народи е разпространено Bleeding Heart (Кървящо сърце).

Отглеждане: Растението не е претенциозно и е лесно за отглеждане. Предпочита полусенчести места и лека, дренирана почва, богата на хранителни вещества. Дицентрата е чувствителна към влагата. Честото поливане може да доведе до загниване на корените, а пресушаването води до по-ранно настъпване на периода за покой. Към края на лятото увехналите стъбла трябва да се премахнат. Дамското сърце е студоустойчиво растение и може да остане на едно и също място дори  7-8 години без да загуби декоративния си вид.

Размножаване: Размножаването на дицентра може да се извърши и през пролетта (март-април), и през есента (септември) чрез разделяне на старите туфи или чрез коренови резници. Тези манипулации, както и прекопаването през периода на вегетация трябва да се извършват внимателно, тъй като корените са месести, крехки и лесно се чупят.