Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Дипленка

Gyromitra esculenta (Fr.ex L.)

Дипленка

ОТРОВНА ГЪБА в прясно състояние. Съдържа алкалоида гиромитрин, откъдето носи и латинското си име, наричан още и хелвелена киселина. След пълно изсушаване на гъбата дипленка алкалоидът, който е много летлив, се отстранява и гъбата става напълно годна за консумация. Но само след изсушаване! Алкалоидът може да се отстрани и с неколкократно изваряване и изхвърляне на всяка вода.

Гъбата дипленка е много ценена от любителите гастрономи.

Расте по песъчливи почви, в борови гори, в планински долини, сечища, стари пожарища, в околностите на гората, най-често под засъхналите клони. Появява се през ранна пролет.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е с големината на детски юмрук, с твърде неправилна форма: издута, често по-закръглена, странично изгърбена, понякога по-широка, отколкото висока, понякога и леко заострена. По цялата й повърхност има дебели изпъкналости, подобни на мозъчни полукълба. Кожицата има кафяв цвят, а във влажно време и тъмнокафяв. Шапката е частично срасната с пънчето, но се отделя лесно.

Плодовото месо е много тънко, чупливо, крехко, с приятен аромат и вкус, с бял цвят. Спорообразуващият пласт се намира в диплите по повърхността й.

Спорите са абсолютно безцветни (като чиста вода), а споровият прашец е бял. Узрялата гъба изглежда като напрашена с брашно: това са узрелите спори, полепнали по повърхността.

Пънчето е с височина 5 – 7 см и дебелина 1 – 4 см, сиво-бяло, неравномерно, изглежда дебело и късичко спрямо шапката, с външни вдлъбнатини, сплъстено, кухо, с много тънко плодово месо (като това на шапката).

 

  |  Views: 307  |  Прочетено във Вестник за градината