Дилянка
Valeriana officinalis L.
Сем. Дилянкови – Valerianaceae
Описание: Многогодишно тревисто растение с късо коренище и множество корени. Стъблото е голо, кухо и набраздено, в долната част окосмено, високо до 2 м. Листата са нечифтоперести, с до 21 яйцевидно ланцетни и едро набраздени листчета. Най-долните листа са с дълга дръжка, средните – с къса, а връхните листа са приседнали. Съцветието е щитовидно, като зъбците на чашката по време на цъфтежа са неразвити и завити навътре, като при плодовете те нарастват в переста хвърчилка. Венчето е пет листно, сраснало и тръбесто, бледо розово или бяло, с 3 тичинки. Плодът е сух, едносеменен, с хвърчилка от трихоми. Цъфти м. май – юли.
Разпространение: Дилянка се среща из влажните сенчести места и гори до 2000 м н.в. из цяла България.
Употребявана част: За медицински цели се събират коренищата на растението заедно с корените.
Бране и сушене: Коренищата с корените се вадят през есента на втората година след узряването на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е жълтеникавокафява отвън и светлокафява отвътре, с характерна миризма и парлив, сладникаво горчив вкус.
Действие и употреба: Билката има успокоително, антиспазматично действие, регулира сърдечната дейност. Употребява се при безсъние, главоболие, неврастения, сърцебиене, виене на свят, отпадналост, маточни, стомашни и чревни болки.
Рецепта:
1 чаена лъжица корени от дилянка се киснат 2 часа в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.