Див чесън
Alium ursinum L.
Сем. Кремови – Liliaceae
Описание: Многогодишно луковично растение. Листата са две, рядко три, излизащи от луковицата, елиптично ланцетни с дъговидно жилкуване, като към основата са стеснени, а към върха – заострени. Цветовете са събрани на върха на безлистно стъбло в полукълбест сенник. Цветовете са бели, със 6 листчета и 6 тичинки. Луковицата е единична, с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка. Растението има чеснова миризма. Цъфти м. април – юни.
Разпространение: Из сенчести гори в цяла България най-често над 1000 м н.в.
Употребявана част: За медицински цели се събират луковиците на растението.
Бране и сушене: Луковиците от див чесън се берат през пролетта преди цъфтенето на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е с чеснова миризма и лютив вкус.
Действие и употреба: Билката има противоглистно, антисклеротично и антисептично действие. Установено е и противомикробно действие. Употребява се при атеросклероза, повишено кръвно налягане, замайване на главата, безсъние, глисти, липса на апетит, бяло течение, за предпазване от грип.
Външно: За промивки при бяло течение, за клизми при глисти, за фрикции при косопад.
Рецепта 1:
1 каф. лъжичка счукани луковици от див чесън се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Рецепта 2:
10 пресни луковици от див чесън се счукват и се смесват с 500 г кисело мляко. Взема се по 1 суп. лъжица 3 пъти на ден след ядене.