Сем. Тиквови – Cucurbitaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с дебел месест корен. Стъблото е катерливо и е снабдено с мустачки, с които се прикрепва към другите растения, като достига на дължина до 4 м. Листатата са последователни, с дълги дръжки, петделни, сърцевидно триъгълни, неравномерно назъбени, от двете страни брадавичесто-четинести. Еднодомно растение. Мъжките цветове са с дълги дръжки и събрани в гроздовидни съцветия в пазвите на горните листа. Женските цветове са събрани в щитовидни съцветия в пазвите на долните листа. Чашката и венчето са петделни. Венчелистчетата са синкаво жълти до жълтеникаво бели, влакнести с изпъкнали зелени жилки. Тичинките са 5, като две по две са сраснали, а петата е свободна. Плодът е сочен, топчест и черен. Цъфти м. май – юни.

Разпространение: Дива тиква се среща из храсталаци, влажни места, покрай реките нарядко из цяла България до 1000 м. н.в.

Употребявана част: За медицински цели се използват корените на растението.

Бране и сушене: Корените се вадят след узряването на плодовете м. август – ноември. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените корени са с жълтеникав цвят, без мирис и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има слабително, пикочогонно и дезинфекционно действие. Употребява се при епилепсия, парализи, невралгия, задух, магарешка кашлица, ревматизъм.

Външно: За компреси при главоболие, разтривки при ревматизъм, смесена с мас за мазане на изгорено и краста.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка ситно нарязани корени от дива тиква се варят 5 мин в 600 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Билката е отровна. Да се взема под лекарски контрол!