Делфиниум е многогодишно тревисто цъфтящо растение с отмираща надземна част през зимата. Името делфиниум културата е получила благодарение на сходството на пъпките си със силуета на делфина. Най-горното от венчелистчетата има шпора – малък придатък отгоре. Листата са дланевидно и остро нарязани, мъхести, на къси дръжки, коренището е брадато. Цветовете са едри, до 3-4 см в диаметър, събрани в класовидни съцветия. Повечето сортове цъфтят във всички оттенъци на синьото – от небесното до тъмновиолетовото. Не са рядкост обаче и растенията с бяла или розова окраска, а в природата съществуват делфиниуми и с червени или жълти цветове.

Ралицата издържа мразове до минус 50 градуса при наличие на снежна покривка.

Отглеждане: Изберете слънчево място или лека полусянка и умерено влажна почва. Ралицата е влаголюбива, въпреки че при застояване на вода може да загине. Особено необходимо е обилното поливане в периода, когато се оформят пъпките. На всеки храст са необходими 2-3 кофи вода за седмица. На растежа на ралицата добре влияят и минералните и течни торове през пролетта и есента. Ралицата започва да цъфти в края на юни и цъфти в продължение на месец. Ако махате прецъфтелите цветове, ще стимулирате растението и то може да цъфне повторно в началото на есента. На едно място може да расте 6-8 години.

Делфиниумите се нуждаят от физическа поддържка. Високият ръст, тежките съцветия, а и най-главното – чупливите стъбла, всичко това показва, че растението се нуждае от опора, която съответства на височината му. Връзването се прави внимателно и на няколко етапа, на различна височина – на 50 см, 100 см и при самото съцветие, ако то е много голямо – на две места.

Ралицата се нуждае и от периодично прореждане. Оставят се 3-4 силни филизи, а останалите се счупват, за да се съживи храстът и за да станат съцветията по-големи.

Размножаване: Семената на ралицата не могат да съхранят свойствата на майчиното растение, като окраската и кичестите цветове. Затова пък вегетативното размножение напълно повтаря изходния сорт. Делене на коренищата е допустимо както през пролетта, така и през ранната есен. Храстът на възраст 3-4 години се изкопава и се делят старите стъбла така, че във всяка отделена част да има по 1-2 филиза или пъпки малко здрави корени. По такъв начин можете разделите храста на 8-10 части. Преди посаждането се изкопава почвата на дълбочина 30-40 см, като се добавя угнил оборски тор, 50 г минерален тор, пепел и вар и всичко се смесва добре.