Засадете декаизнея, за да смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове. Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнея  е издръжлива и се гледа твърде лесно.

Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.

Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.

Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.

Размножаване: Засейте семена в парник напролет.