Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Девисил

Levisticum officinale

Девисил

Девисилът, познат и като селим, е ароматна подправка в ястия с месо, риба, супи, вегетариански ястия с картофи и ориз, особено подходящ за варива от бобови растения.  Придава много приятен вкус и аромат на агнешки и пилешки супи, рибни чорби и от дивеч. Може да се комбинира и да се допълва с други зеленчукови подправки – магданоз, копър, майорана, чесън и др. Корените и семената  от девисил също се използват в готварството  – в хлебни изделия и за някои пикантни ястия.

Девисилът е пренесен в Европа от Азия. Отглежда се в много страни на двата континента. Познат е от стари времена на гърците и римляните, но най-вече като лечебно средство. По-късно става любима подправка поради ценните си съставки. Цялото растение съдържа етерични масла, които му придават приятния аромат на целина. Свежите листа са богати на витамини (С 141 мг%), минерални соли и други хранителни съставки. Клонките са  богати на етерично масло, витамини и много минерални соли – калций, магнезий, калий, фосфор, желязо. 

 

Устройство

 

Девисилът (Levisticum officinale) е многогодишно тревисто растение с дебело коренище. Стъблото е право, кухо, надлъжно набраздено, голо, достига до 2 м, разклонено. Листата са едри, тъмнозелени, лъскави, от долната страна –  по-светли, с триъгълно двойно и тройнопересто  насечена петура с дължина 15 см и ширина 8 см. Горните листа са простоперести, едри, а долните – двойноперести. През първата година се образува листната розетка и коренището, през втората и следващите – цветоносното стъбло, цветовете и семената. Цветовете са жълто-зелени, събрани в сложни сенници, съставени от 6-12 лъча. Семената са сламестожълти, овално елипсовидни, събрани по две заедно,  плоски , от външната страна с 3 надлъжни ръба. Като узреят, се разделят. Кълняемостта им се запазва 3-4 години. Цъфти през юни, семената зреят през юли.

 

Изисквания

 

Не са известни отделни сортове девисил, отглеждат се само местни популации. Растенията растат на различни видове почви , но на едно място трябва да остават 3-4 години. Не понасят почвено и атмосферно засушаване, както и засенчване. Качествени добиви се получават, когато почвата е добре обработена и наторена с органични и минерални торове, които се внасят с есенната обработка, а амониевата селитра с предсеитбената обработка през пролетта.

 

Размножаване

 

Девисил се размножава през пролетта или през есента. Засяват се 60 г семена на 100 кв.м редово при разстояние 25-30 см между редовете. Гъстите посеви се разреждат, като между растенията се оставят 15-20 см. От извадените растения се попълват празните места в редовете или за ново насаждение. При вегетативното размножаване през есента туфите се разделят на отделни части, които да имат по 3-4 коренчета, и се засаждан на редове, като между тях се оставят по 50-60 см разстояния, а между растенията – 20 см. Почвата около новозасадените растения се притъпква и полива.

 

Грижите

 

През вегетацията се подхранва с минерални торове, плеви, окопава. През втората и следващите години посевът се тори през есента с органични и минерални торове. Отглежда се както целината. Необходимо е да се пази от листните въшки. Листата и младите клонки от девисил се берат няколко пъти, когато достигнат на дължина около 15 см, и се връзват на връзки както магданоза.

  |  Views: 471  |  Прочетено във Вестник за градината