Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Девисил

Levisticum officinale Koch.

Девисил

Сем. Сенникоцветни – Apiaceae (Umbeliferae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение. Коренът е вретеновиден, многоглав и месест. Стъблото е високо, кухо, надлъжно набраздено, високо до 2 м. Листата са тъмнозелени, едри и лъскави, като долните са двойно перести, а горните просто перести. Цветовете са събрани в сложни сенници с 6-12 лъча. Венчелистчетата са жълто зелени, елиптични и завити навътре. Плодът е елипсовиден, разпадащ се на две, жълто кафяв, с остри ребра. Цъфти юни – юли.

Разпространение: Отечеството на девисила е Западна Азия, а у нас се култивира.

Употребявана част: За медицински цели се събират корените на растението.

Бране и сушене: Корените от девисил се вадят есента м. септември – ноември или ранна пролет м. март – април. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е с тъмно кафяв цвят, с характерна миризма и сладникаво горчив вкус.

Действие и употреба: Има пикочогонно действие, възбужда апетита и улеснява храносмилането. Употребява се при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, подагра, ревматизъм, газове, подуване на стомаха, виене на свят, хистерия, припадъци, сърдечни болки.

Външно: За бани при рани, екземи и пъпки по лицето, за налагане при петна и лунички.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица корени от девисил се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

  |  Views: 1132  |  Прочетено във Вестник за градината