Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Дебрянка

Sanicula europea L.

Дебрянка

Сем. Сенникоцветни – Apiaceae (Umbeliferae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо до 40 см, единично, слабо разклонено. Приосновните листа са с дълги дръжки, 3-5 делни, назъбени и клиновидни. Цветовете са розово бели, събрани в неправилен сенник на върха на стъблото. Чашката е петлистна. Вътрешните цветове са двуполови, като периферните са мъжки. Плодът е с кукести шипчета. Цъфти м. юни-юли.

Разпространение: Из сенчестите и влажни букови или смесени гори до 2000 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от дебрянка се берат по време на цъфтежа м. юни – юли. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има затягащо, кръвоспиращо и противовъзпалително действие. Употребява се при различни кръвоизливи, кръвотечение от носа, кръв в урината, обилна менструация, хемороиди, повръщане и др.

Външно: За налагане на гнойни рани, циреи, отоци, ревматизъм, за жабурене при зъбобол и гаргара при възпалени сливици и болки в гърлото.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжица стръкове от дебрянка се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

  |  Views: 693  |  Прочетено във Вестник за градината