ЯДЛИВА ГЪБА, много вкусна, със слаб мирис (аромат на гълъбките). Златната гълъбка е годна за всякаква преработка, но не може да се изсушава.

Расте предимно в широколистните гори, но се среща и в иглолистни гори. Златната гълъбка се появява през лятото и отново през есента.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е c диаметър 6-9 см, отначало кълбовидна, по-късно завита надолу, а при застарялата гъба се обръща с периферията нагоре. Ръбът отначало е гладък, след това накъсан, неравномерно оформен. Цветът на кожицата е лимонено-златистожълт. Кожицата лесно се обелва при влага, но не напълно.

Плодовото месо е меко, бяло, непосредствено под кожицата лимоненожълто. Почти без мирис, сладко, но в застарялата гъба понякога се вгорчава.

Ламелите са широки, разделени една от друга. В основата са по-дебели, а в края – по-тънки. Белезникави са, а при застарялата гъба – жълто-маслени.

Спорите и споровият прашец са жълти.

Пънчето е лъскаво, високо – 8 см, дебело 1,5-2,5 см, в младата гъба е здраво и плътно, а по-късно меко, гъбесто до кухо. В началото е бяло, по-късно става хромовожълто.