Сем. Устоцветни – Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание: Многогодишно полухрастче, високо до 80 см. Стъблата в долната част са одървеняли, а в горната част са тревисти, четириръбести, с разклонения, окосмени в бялосиво. Листата са с дръжки, в основата стеснени, продълговати или продълговато ланцетни, ситно назъбени като по жилките са набръчкани. Младите листа са сребристо бели от долната страна, поради наличието на власинки, а по-старите листа са зелени. Цветовете са виолетови, разположени в прешлени в горната част на стъблата. Чашката е фуниевидна, двуустна, като горната устна е с три, а долната – с две зъбчета, завършващи с бодли. Венчето е тръбесто, отвътре – мъхесто, горната устна е изправена, а долната – триделна, с две тичинки. Плодът е с 4 орехчета и многобройни овални семена – светлокафяви на цвят с тъмнокафяви жилки. Цялото растение има характерна миризма. Цъфти м. май – юни.

Разпространение: У нас засаждано растение, рядко се среща подивял градински чай.

Употребявана част: За медицински цели се събират листата на растението.

Бране и сушене: Листата се берат преди цъфтежа. През първата година брането става веднъж, а след втората – няколко пъти в годината. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е със зелени отгоре и белезникави отдолу листа (особено по-младите), с приятна миризма и горчиво-парлив вкус.

Действие и употреба: Билката има противовъзпалително, запичащо и дезинфекционно действие. Употребява се при стомашна язва, възпаление на черния дроб, жлъчката, бъбреците и пикочния мехур, за спиране млякото у кърмачките, при възпаление на дихателните пътища, газове, хемороиди, кръвохрачене, сърцебиене, виене на свят, припадъци.

Външно: За компреси при гнойни рани и навяхване, бани при ревматизъм, промивки при бяло течение, налагане при подагра.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица листа от градински чай се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.