Това е традиционната подправка в националната ни кухня.  Чубрицата е основната съставка на българската шарена сол. Освен това можем ли да си представим ястията боб, леща, картофи, кюфтета и др. без участието на градинска чубрица? Поставя се и в ястия от риба и месо. Тя е подправка за ароматизиране на трудно смилаеми храни и спомага да се подобри усвояването им. За луканката тя е задължителна съставка. Има специфичен аромат и остър вкус. Комбинира се добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, целина, сминдух.

Растението се използва като подправка от най-дълбока древност. Навярно поради доста широкото x приложение в кулинарното изкуство тя е получила научното наименование “сатурея”, което напомня за горските полубожества сатири, известни и с голямото си чревоугодничество.

Предполага се, че родината на чубрицата е Средиземноморието. В природата се среща на много места както в източната , така и в западната част на земното кълбо. У нас расте в цялата страна.

 

Устройство

 

Градинска чубрица (Satureja hortensis) е едногодишно тревисто растение. Отглежда се в цялата страна заради силно ароматичните му листа. При изсушаването им ароматът е още по-интензивен. Това се дължи на високото съдържание на етерично масло – до 2 %. Неговата основна съставка е кавракролът. В листата има още витамин С, дъбилни вещества, захари, мазнини, флавоноиди и много други полезни съставки.

Стъблото на чубрицата в основата се вдървенява. На няколко сантиметра височина силно се разклонява и се оформя дребно храстче (до 40 см височина), с почти овална форма.

 Цветчетата са светлолилави с червеникави нежни точици. Събрани са на групи по върховете на разклоненията.

 

Изисквания

 

Градинска чубрица може да се отглежда навсякъде, но най-много аромат листата получават на отцедливи и слънчеви места, както и да има достатъчно вода. Най-добри са резултатите на плодородна, структурна и добре обработена почва. Обикновено в градините не се правят самостоятелни посеви,  растенията се отглеждат като междинна култура или покрай вадите. Но ако решите да отгледате чубрица на по-голяма площ, ще трябва да подготвите специално площта.

 

Размножаване

 

Семената от градинска чубрица се  засяват  в края на март или началото на април  (за 1 кв.м – 1 –1,5 г семена), които се покриват с около 1 см торо-почвена смеска  или добре разложен оборски тор. Използва се студен или полутопъл парник, може и полиетиленова оранжерия.  Когато растенията вече са порасли и могат да заемат постояннотоси място и опасността от слани е преминала, през май те отиват на открито. Ако пък не сте си осигурили ваш разсад, то за малка площ може да си набавите от пазара. Растенията се засаждат  в лехи на разстояние 30х20 см. Добре е и да се засаждат и на редове на разстояние 30 см в реда. Може да се използват тировете или да ограждате с чубрица други лехи, има място и  покрай вадите. На балкона или терасата също може да си отгледате ароматната подправка, но не пропускайте редовно да я поливате.

 

Грижите

 

Грижите по време на вегетацията се състоят в окопаване, плевене, подхранване с 1,5-2 кг за 100 кв.м амониева селитра. Добре е, когато почвата се поддържа чиста от плевели и рохкава.

Прибира се в началото на масов цъфтеж,предимно сутрин, като растенията се изскубват или отрязват до основата на стъблото. Изрязаните стъбла се навързват на връзки  и се сушат на сянка в проветриви помещения. С прибирането на реколтата не трябва да се закъснява, понеже се влошава качеството на получените растения.

Ако искате да си осигурите семена за догодина, оставете няколко растения да прецъфтят.