Сем. Лютикови – Ranunculaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с високи до 40 см цветоносни стъбла, слабо разклонени, в основата са покрити с кафяви люсповидни листа. Листата са пересто нарязани със заострени листчета. Средните листа са с влагалища, които полуобгръщат стъблото. Венчелистчетата са оранжевожълти, лъскави и разперени. Цветовете са единични с петлистна чашка и многобройни тичинки. Плодът е сборен, съставен от овални плодчета. Цъфти м. април – май.

Разпространение: Из варовити почви и тревисти каменливи места – главно в Източна България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на цъфтежа м. април – май. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушената билка е със зелен цвят на листата и жълт на цвета, без мирис и с горчив вкус.

Действие и употреба: Горицветът засилва съкращенията на сърцето като отстранява застойните явления при сърдечно болните, действа и нервноуспокоително. Употребява се при атеросклероза, отоци от сърдечен произход, преумора.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица стръкове от горицвет се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Горицвет е силно отровна билка. Да се взема под лекарски контрол!