Сем. Розоцветни – Rosaceae

 

Описание: Бодливо малко дръвче или храст с тъмно сива и гладка кора. Листата са последователни, често с дълбоки изрези от триделни до седемделни, назъбени или заоблени, отгоре зелени, отдолу по-светло зелени. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия. Венчелистчетата са 5, елиптични, с 20 тичинки. Плодът е месест, червен, с една костилка. Цъфти м. май – септември.

Разпространение: Из храсталаците и горите до 1500 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се употребяват цветът с листата и плодът на растението.

Бране и сушене: Цветът се бере в началото на цъфтежа или малко преди цъфтежа – м. май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е с жълтеникаво-бял цвят, със слаб характерен мирис и нагарчащ вкус. Плодовете се берат при узряването им м. септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 55°С. Изсушената билка е с червен или тъмно червен цвят, без мирис и със сладникав вкус.

Действие и употреба: Билката разширява кръвоносните съдове, има и нервноуспокоително действие. Използва се при високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, атеросклероза, сърцебиене, безсъние, задух, увеличена простата.

Забележка: В народната медицина се употребява и черният глог, който се среща по-рядко и има подобно действие.

 

Рецепта 1:

 

2 суп. лъжици цветове от глог се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Рецепта 2:

 

1 суп. лъжица плодове от глог се варят 10 мин в 400 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.