Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Гладиола

Gladiolus

Гладиола

Много известни и често срещани тревисти растения от сем. Ирисови, (наричани още Перуникови). Родината на целия род Гладиола, който включва около 260 вида е Африка – произхожда от целия континент, но предимно от южните части. От всичките 260, обаче има и едва 10, които идват от Евразия. Подземният орган на растението е средна по размер клубено – луковица със защитна люспа, но в повечето случаи за по-кратко се нарича просто луковица (въпреки, че не е правилно). Стъблата са изправени с различна височина – има и дребни представители, но по – често се срещат високите. Листата са зелени, с успоредна нерватура, гладка периферия и заострен връх. Характерни са за сем. Ирисови – мечовидни. Именно заради тях гладиолите са придобили своето наименование. Думата „gladiolus”, произхожда от латинското „gladius”, което означава меч. Цветовете при повечето видове са около 17 на брой, разположени в класовидни съцветия, които се отварят отдолу нагоре. Обикновено има само едно съцветие, но при добро отглеждане се случва от някоя от пъпките му вместо цвят да се развие още едно цветоносно стъбло. Така се получават 2, а понякога дори 3 отделни цветоноса. Венчелистчетата са общо 6 на брой и притежават различна структура. Основна функция за привличане на опрашвачи изпълняват най-долните три. Понякога, обаче тази задача се възлага само на лявото и дясното като централното остава зад тях, но има и случаи, в които само то се занимава с това.Обикновено, обаче и трите имат тази цел. Горните две венчелистчета понякога са по-едри и винаги сочат встрани. При Ацидантерата са стеснени и издължени (както и най-долното). Най-горното венчелистче е изправено и понякога е съразмерно с най-долното. Често и 6-те са извити в страни, за да откроят центъра. Тичинките са три на брой. Има един плодник, притежаващ триделно близалце и долен завръз, който е скрит в единственото чашелистче, с което всеки цвят разполага.

Първоначално гладиолите са се специализирали да привличат пчелите от род Anthophora, но впоследствие структурата на цветовете се е оказала много подходяща за доста други опрашвачи, които определено са харесали тези растения. Цветовете са тръбести и на дъното им има сладък, цветен нектар. Именно факта, че са тръбести се е харесал на посетители с издължен устен апарат. Освен въпросните пчели, гладиолите точно толкова често привличат и например молците причислени към сем. Noctuidae. Също така някои видове мухи, а както и популярните насекоми от сем. Sphingidae. Освен насекоми, обаче дребните врабчоподобни птички от сем. Nectariniidae също редовно посещават цветовете, тъй като менюто им включва най-вече нектар.Някои пеперуди пък са харесали гладиолите за места, където да снасят своите яйца.Такъв е например големият, жълтокрил Молец – Noctua pronuba.

Отглеждане: Гладиолите са сравнително лесни за отглеждане цветя, но понякога имат нужда от по-специфични условия за развитие. Клубенолуковиците се засаждат през пролетта, в градината. В сандъчета биха се килнали наляво, надясно и ефекта се губи. Освен това луковиците може да са по-дребни при ваденето, а и самите растения ще са по-трудни за отглеждане. Може да ги засаждате през 2-3 седмици, така че по всяко време лятото да имате цъфтящи растения в двора. Препоръчителна дълбочина е около 10 см. Имайте предвид, че е по-опасно да ги засадите по-плитко, отколкото надълбоко, тъй като иначе лесно ще се прекършат.Изберете слънчево, място, което е защитено от силен вятър. Добре е при засаждането да се добавя малко оборски тор. Когато затрупате луковиците с почва ги полейте със слаб разтвор на изкуствен тор. След поникването задължително следва редовно торене през около 2 седмици.

Другият важен фактор за правилното развитие на тези растения е поливането. Тъй като обичат много вода, задължително ги поливайте редовно, особено в летните жеги. Най-горните пъпки буквално могат да изсъхнат и да не се отворят. Чувстват се най-добре на светли места, но биха се развили добре и на полусянка. На идеалното място до обяд грее слънце и впоследствие се формира полусянка. След като цъфтежът приключи идва време гладиолите да изпаднат в период на покой. Тъй като не са зимоустойчиви, след като жизненият им цикъл завърши и надземната част да изсъхне, луковиците се изваждат. След това всички детки се отделят и запазват по желание. В долната част ще видите старата луковица, която е изсъхнала – тя се отстранява внимателно, заедно със старите корени. Луковиците се измиват хубаво от пръстта по тях. В никакъв случай не белете люспата! Тя задължително трябва да престои с луковиците през целия период на покой, тъй като ги предпазва от различни въздействия. След като са почистени се изсушават, така че по тях да не остава влага, и се прибират на сухо и хладно място в кашон или мрежести торбички. Там трябва да престоят до пролетта, когато отново се засаждат.

Има един основен проблем при отглеждането на гладиоли – техните стъбла редовно или се килват или се пречупват, тъй като са изправени и втвърдени. За разлика от други растения, не притежават гъвкавост. Този проблем има няколко решения. Първото е до всяко растение да се забива колче, към което се привързва, така че да не може да падне. Това разбира се от естетическа гледна точка определено е неприемливо и може да намали ефекта. Друг вариант е в краищата на цялата леха да се забодат колчета между които да се вържат конци от двете страни на лехата, така че да придържат растенията изправени. Ефектът отново се намалява, но в по-малка степен. Има и трета възможност, при която луковиците се засаждат много близко.Това не пречи на развитието им, но гарантира по-голяма устойчивост.Също така може да засадите цветята близо до стена или ограда, на която да се подпират.

Друг проблем при тези растения е, че се нападат от вредители – гъсениците на някои насекоми. Най-добрият начин да се отървете от тях е да го направите ръчно. Имайте предвид обаче, че гъсениците се крият в пазвите на листата и понякога гризат само вечер, когато не ги забелязвате.

Размножаване: Първият начин за размножаване на гладиола е познат за всички луковични цветя: Върху една клубенолуковица има 2 или повече спящи пъпки.От тях се развиват 2 отделни растения, които пък формират 2 отделни клубенолуковици. Наесен луковиците се изваждат и се разделят. Има друг вариант, при който луковицата се разрязва, така че на всяка част да има по 1 спяща пъпка, но този начин не е толкова препоръчителен, тъй като има възможности за развитие на гниене или плесен по отрязаната зона. Третият вариант е чрез страничните съвсем дребни детчици, каквито гладиолите имат в изобилие. В този случай обаче растенията няма да цъфнат през първата година, защото детките са много малки. Възможно е размножаване и със семена.

 

  |  Views: 1292  |  Прочетено във Вестник за градината