Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинура е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица…

Интересното растение е пренесено от остров Ява. Гинура е представител на семейство Сложноцветни, родът включва около 100 вида вечнозелени полухрасти и тревисти видове. У нас се отглежда оранжевата гинура, наречена така заради баграта на цветчетата си. Стъблата са отначало изправени, с нарастването увисват надолу и цветето може да се използва и като ампелно. Листата са продълговати, едро назъбени, тъмнозелени, преливащи в тъмновиолетово, което се дължи на силното  окосмяване, и придават тайнствен вид на растението. Стъблата и долната част на листата също са виолетови и огряно от слънцето, цветето изглежда много ярко и привлекателно. Цветовете наподобяват тези на глухарчето, имат и подобна багра, която ефектно контрастира с тъмните листа, но за съжаление при някои видове миришат неприятно.

Отглеждане: Цветето предпочита температурата, при която се отглежда, да не е под 18 градуса през зимата. През лятото понася и даже изисква слънчево място, за да разкрие великолепието на окраската си. На засенчено място багрите й силно избледняват и декоративните й качества се губят. Може да бъде спокойно изнесена на балкона или в градината, където до есента ще бъде цветен акцент. През лятото поливането трябва да е обилно, а през зимата – умерено. Повишената въздушна влажност й се отразява добре, но не бива да се пулверизира, защото на окосмените листа ще се появят кафяви петна. През пролетта цветето се пресажда в нова почва, съставена от чимовка, листовка, добре угнил оборски тор и пясък, взети поравно. Прекрасно се развива без подхранване.

Размножаване: Гинура се размножава лесно със стъблени резници , които се вкореняват бързо, стига да е топло и светло, в чаша вода или направо във влажен субстрат. Когато разклоненията достигнат 15 см, трябва да решим накъде ще насочим растението – дали по опора нагоре или встрани, или ще го оставим да пада свободно.