Нарича се още жълтуга и расте на морския бряг или на скални почви, където друго растение не може да издържа на голямата оскъдица от хранителни вещества. Освен това подбира най-припечните места и цъфти през жаркото лято, през месеците юни, юли и август. Името си гениста дължи на окраската на цветовете си в жълто и оранжево.

На височина се движи в размерите от 30 см до 1 метър. Видовото разнообразие на генистата се дължи най-вече на листата. Някои са елипсовидни и дребни. Други имат игловидна форма на листата. Не липсват форми, които дори нямат листа и тогава цветовете, приличащи на пеперуди, са накацали направо на голите клони.

Сортове: У нас естествено расте и се развива на скални почви гениста германика (Genista germanica). На височина не надхвърля 50-60 см. Този вид е много сухоустойчив и светлолюбив. Изисква само в почвите да не присъства вар. Търси се много за градини, където преобладават скални почви. Ценното качество на гениста германика е сухоустойчивостта, която му помага да издържа припечните места, които обикновено са бедни и каменисти. Гениста германика, достигаща до 60 см височина има прости елипсовидни листа, не по-дълги от 2 см. Цветовете в златистожълто са събрани в гроздовидни съцветия.

Изключително красива е ромелийската жълтуга (Genista rumelica). Тя устоява дори на варовити почви и жълтите й цветове са събрани по върховете.

От всички видове жълтуги най-красивият градински вид, предпочитан пред останалите, е гениста Лидия.

Изключително хубава е и гениста сагиталис или тъй наречената крилата гениста. Тя не е по-висока от 30 см и е много търсена за алпинеуми. За съжаление тези два вида не са застъпени у нас много.

Отглеждане: Изисква ярко слънце. Вирее на всякаква почва, но се чувства най-добре в бедна песъчлива почва. За стимулиране на цветообразуването след прецъфтяване клонките, по които са цъфтели цветове се премахват, но старите клонки не се режат.

Размножаване: Като представители на сем. Пеперудоцветни всички видове генисти се размножават чрез семена. Семената се събират през месец септември или октомври, когато узряват в шушулковидните обвивки. Добре е да се сеят още през есента, когато завалят дъждовете. Лехите се обработват и подготвят, за да не се налага допълнителна обработка, ако се разчита на пролетен посев.