Сем. Върбинкови – Verbenaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение. Стъблото е четириръбесто, разклонено в горната част и високо до 1 м. Листата са срещуположни, яйцевидно продълговати, пересто нарязани, с къса широка дръжка, грапаво четинести. Цветовете са събрани в съцветие метлица. Венчето е бледо виолетово, фуниевидно, петделно. Чашката е тръбеста, петделна, с 4 тичинки. Плодът е сух и разпадлив на 4 орехчета. Цъфти м. май – септември.

Разпространение: Из тревистите и буренясали места, покрай пътищата из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от върбинка се берат по време на цъфтежа м. май – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с нагарчащо стипчив вкус.

Действие и употреба: Билката има противовъзпалително, пикочогонно, противотемпературно и у крепващо действие. Употребява се при отпадналост, преумора, отоци, цистит, жълтеница, възпаление на бъбреците, черния дроб и далака.

Външно: За компреси при гнойни рани и циреи, за гаргара при болно гърло и жабурене при зъбобол.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от върбинка се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.