Родина на върбите е Централна Азия, но и у нас се развиват добре 14-15 вида върба, като достигат размер на дърво. Те са бързорастящи, но не са дълговечни. Върху блестящите голи клони последователно са наредени тесните дълги листа, които от връхната страна са тъмнозелени, а на обратната – сиво-зелени и назъбени по края. Семената са дребни, тъмнозелени до кафяви. Макар че са снабдени с мъхести власинки и много лесно се пренасят от вятъра и птиците, те за няколко дни загубват своята кълняемост.

Отглеждане: Обича влажните и дълбоки почви и е много светлолюбива. Освен това предпочита по-умерен и мек климат. Джуджевидните сортове почти не се нуждаят от подкастряне, докато сортовете с пъстра корона имат нужда от силно подкастряне.

Размножаване: За предпочитане е вегетативното размножаване на върба – със зрели резници. То се прави в края на зимата или в много ранна пролет. Нарязаните резници с дължина 18-20 см се навързват в снопчета и покриват с пясък, заровени в почвата. Друг начин е да ги натопите в бурканче. Пуснат ли корени, засадете ги в саксия, а когато укрепнат, пренесете ги навън.