Сем. Копитникови – Aristolochiaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с изправено, високо до 1 м стъбло. Листата са последователни, с дълги дръжки, бъбрековидни или сърцевидни. Цветовете са жълти, като околоцветникът е тръбест, в горната си част удължен във формата на езиче. Тичинките са 6, сраснали със стъблото. Плодът е крушовидна кутийка с тристенни семена орехчета. Цялото растение е с неприятна миризма. Цъфти м. юли-август.

Разпространение: Край пътищата, в храсталаците, из окопните култури, покрай оградите, до 700 м н.в. навсякъде в България.

Употребявана част: За медицински цели се събират стръковете и коренищата с корените.

Бране и сушене: Стръковете от вълча ябълка се берат по време на цъфтежа м. май – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените стръкове имат зелен цвят, слаба неприятна миризма и горчив вкус. Коренищата се вадят след узряване на семената м. август – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените коренища имат кафеникав цвят, без мирис и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката разширява кръвоносните съдове, увеличава сърдечните съкращения и понижава маточните контракции, има пикочогонно и потогонно действие. Употребява се при високо кръвно налягане, треска, ревматизъм, подагра, кашлица. Външно за компреси при гнойни рани, язви, екземи, циреи.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка стръкове от вълча ябълка се киснат 2 часа в 300 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! В големи дози растението е отровно.