Сем. Карамфилови – Caryophilaceae

 

Описание: Едно- или двугодишно тревисто растение. Стъблото е полегнало или приповдигащо се, дълго 40 см, с една космата ивица. Листата са срещуположни, голи, долните с дръжки, горните приседнали. Цветовете са събрани в топчести съцветия с дълга дръжка и листовидни прицветници. Венчелистчетата са пет, бели, чашката е петделна, тичинките са от 3 до 10. Плодът представлява удължена кутийка с многобройни семена. Цъфти м. май – август.

Разпространение: Врабчови чревца растат край пътищата, из нивите, влажните горски поляни до 1500 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се употребява цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Бере се по време на цъфтежа през месеците май-август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има противовъзпалително и пикочогонно действие. В народната медицина се употребява при възпаление на бъбреците и пикочните пътища, възпаление на дихателната система, при артрит, подагра, воднянка, хемероиди, кръвоизливи. Външно се употребява прясно счукана за компреси при рани, циреи, кожни обриви, кръвотечения от носа.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжица стръкове от врабчови чревца се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.