Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Водна лилия

Nymphaea

Водна лилия

Латинското название на растението водна лилия произлиза от нимфите – богините на водата.  Родът обхваща 25 красиви водни растения с месесто коренище  или грудка. Те обитават северното полукълбо и тропиците; само някои видове  се срещат в Южна Америка и Австралия. Те са  многогодишни тревисти растения с презимуващо  в тинята коренище. Листата са кръгли, бъбрековидни, тъмнозелени и блестящи. Разположени са на дълги дръжки и петурата плува на повърхността на водата. По същият начин се появяват и цветовете – дръжките се удължават, докато пъпката изплува на повърхността. У нас естествено разпространена е бялата водна лилия, която се среща все по-рядко, въпреки че е защитена от закона. 

 

Отглеждане

 

Водните лилии цъфтят от юни до есента, ако е топла и без слани. Уговорката е, че трябва да се полагат достатъчно грижи за растенията и да се внасят хранителни вещества в субстрата им.  Водните лилии обичат слънчевите места във водоема. Често причината за липса на цъфтеж при водните лилии е   отглеждането в сянка.  Дълбочината на засаждане  зависи от сортовете и обикновенно варира от 30-80 см. Ако тя не е указана, препоръчително е да се засаждат на 40-50 см. Тази дълбочина е добра за почти всички вариетети. Растенията се засаждат направо на дъното или в специални кошове за водни растения, или в обикновенни саксии и сандъчета, които трябва да бъдат по-широки и разлати. На дъното се поставя дренаж. Ако дупките на саксията са прекалено големи, преди да се постави  субстрата се застила парче зебло или друга мрежеста материя. Ако няма подходяща почва може да се използва употребяван компост, размесен с градинска почва и едрозърнест пясък. Използването на специални торове за водни растения е необходимо, за да се развие  красиво растение. С течение на времето  корените на растенията се разрастват и уплътняват.  Необходимо е поне на две години  коренището на лилията да се пресажда. Прави се рано на пролет, преди да са се развили листата. Торене се прилага всяка година с бавно разпадащи се специални торове за водни  растения., които обикновенно са разчетени да обхващат един сезон. Торенето и пресаждането е необходимо и когато растенията са в саксии. Друго важно изискване при отглеждането на лилиите е коренището да не замръзва. Ако водоемът е достатъчно дълбок и не замръзва до дъното, лилиите не се вадят през зимата. Ако се източва водата му  през зимата, необходимо е лилиите хубаво да се покрият със сухи листа, компост и други средства за защита от зимния студ. Ако басейнът е по-малък, саксиите се изваждат, оставят се да се отцедят и се поставят в пликове, които се допълват със сухи листа и се прибират в мазе или избено помещение, където е желателно температурите да са над нулата, но  максимално ниски.  Пликовете не се затварят плътно отгоре.  В края на април, началото на май лилиите могат да се поставят отново във водоема.  Лилиите обичат бавно течащата или стояща вода, но достатъчно аерирана.  Водните лилии не понасят силните  течения  и бързото движение на водата.

   

Видове

 

От видовете водна лилия, които могат да се отглеждат на открито, по-важни са следните:

Нимфеа алба (N. Alba) Представлява местно растение, разпространено из блатата край Дунав, Черно море, Камчия, Марица и др. Има голямо месесто коренище, от което всяка пролет израстват едри листа с дълга дръжка и кръгла петура, потопена във водата  или плаваща на повърхността й. Младите листа са завити по дължина на средния нерв и изправени. Цветовете са много едри /с диаметър 10-12 см./ орнаментални, снабдени с дълга дръжка, която излиза направо от коренището. Венечните листа  са много на брой  и са разположени спирално около плодника. Външните венечни листа са по-високи от  чашечните. Плодът  е заоблен  и покрит със следи от отпаднали венечни листа. Тази водна лилия цъфти през юни – октомври. Съществува красив вариетет създаден в Швеция; у нас е зимоустойчив. Има по-едри цветове , чийто външни венечни листа са розови , а вътрешните – бели, с розов отенък.

Нимфеа флава (N  flava) Този вид произхожда от Мексико и Флорида. Коренището е грудково, с плоска долна повърхност. Цветовете са лимоненожълти, блестящи, съставени от 23 венечни листа и около 50 тичинки; диаметърът варира между 6-15 см. Цветовете се разтварят  към 11 часа преди обяд и се затварят към 4 часа на следната сутрин.

Нимфеа одората (N  odorata) От Северна Америка. Има бели, ароматни цветове  с диаметър 10-15 см. Те се отварят към 6 часа сутринта и се затварят вечерта. Тази водна лилия цъфти през юни – октомври. Представен е от няколко вариетета, които се отличават по размерите и окраската на цветовете: розови, червеникави; смесени и ароматни.

  |  Views: 1493  |  Прочетено във Вестник за градината