Сем. Горчивчеви – Menyanthaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто блатно растение с пълзящо коренище. От коренището се развива високо до 30 см безлистно стъбло, на което са разположени цветовете в класовидно съцветие. Листата излизат направо от коренището с дълги дръжки в основата, разширени в ципесто влагалище. Петурата им е триделна с обратно яйцевидни и целокрайни дялове. Чашката е сраснала до половината, петлистна, с петлистно бяло или бледо розово венче, с покрити отвътре дялове, с власинки и с 5 тичинки. Плодът е кръгла кутийка, разпукваща се на два шева. Цъфти м. май – юли.

Разпространение: Из торфищата и заблатените места по нашите планини в планинския пояс из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се употребяват листата на растението.

Бране и сушене: Листата от водна детелина се берат по време на цъфтежа м. май-юни. Брането става с ножица, тъй като ако листата се късат с ръка, се отскубва цялото растение. Сушат се бързо на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушената билка има зелен цвят, без миризма и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката улеснява храносмилането, действа апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, нервноуспокоително. Употребява се при мигрена, липса на апетит, храносмилателни смущения, газове, малокръвие, глисти, недостатъчна менструация, морска болест, воднянка, кашлица.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица листа от водна детелина се киснат 1 час в 300 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.