Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Влакнест шмак

Rhus typhina

Влакнест шмак

Макар родина на влакнестия шмак да е Източна Америка, този храст е намери добър прием и у нас. Желан гост е на градини и паркове, изложени на припек с камениста и бедна почва, защото към почвите е с безразличие. Със здравата си коренова система укрепва каменисти склонове и сипеи. Подходящ вид е и за студените райони на страната, защото е мразоустойчив. Представлява храст или малко дърво с височина от 6 до 8 м. От млада възраст се разклонява и образува красива ажурна корона. Опадливите дълги нечифтоперести листа са разположени срещуположно на клоните. На цвят са лъскавозелени в началото. Към края на летния сезон променят баграта в златистооранжева, а преди да опадат стават пурпурночервени и придават декоративен вид на дървото. Кората и листата съдържат танини. Младите клонки са влакнести, а семената са покрити с гъсти четинести, червени на цвят власинки – оттам идва името Rhus typhina, което в превод означава още влакнест шмак. Цъфти през юни и юли с дребни жълто-зелени, събрани в гроздовидни гъсти съцветия цветове. Плодовете зреят през септември и октомври, и са събрани в изправени пирамидални съплодия. Плодовете през септември до средата на октомври преди мразовете приличат на пурпурночервени светещи фенерчета, които едно след друго изгасват от ниските температури и сланите, но не падат, а само оронват семената и се задържат на клоните без листа до зимата. Семената са много качествени с висока и трайна кълняемоспособност, но семенният начин като бавен не се практикува.

Влакнестият шмак е предпочитан вид, защото богатата коренова система задържа и укрепва почвата и я пази от рушене и ерозия. Освен това дава множество коренови издънки и затова е много търсен вид за озеленяване както на тревни площи, така и за голи скатове и откоси. Влакнестият шмак заслужава заради своята мразо- и студоустойчивост много по-широк достъп до градините и парковете на всички региони у нас.

Отглеждане: Расте във всякаква градинска пръст на огрени от слънцето места. В периода на израстване почвата се поддържа равномерно леко влажна. До август се наторява през 14 дни. През есента или пролетта се подрязва за придаване на форма.

Презимува без зимна защита. Когато е под покрив, туфата не трябва да изсъхва напълно. През пролетта най-горният пласт почва се подновява.

Размножаване: Влакнестият шмак се размножава вегетативно чрез коренови резници. Принципът е като при зелените резници.

 

  |  Views: 1226  |  Прочетено във Вестник за градината