Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Вишна

Cerasus

Вишна

Едно от съществените предимства на вишните е, че те заедно с черешите, ягодите и малините са  едни от най-ранозреещите плодове. Те зреят от към средата на юни до към средата на юли. Плодовете от вишна са ценен хранителен продукт. Вишневите продукти, приготвени от консервната промишленост или в домакинствата, са предпочитани, поради освежаващия им кисел вкус и приятен вишнев аромат.

Плодовете на вишната възбуждат апетита и улесняват храносмилането. Те утоляват жаждата и ободряват. Някои сортове вишна имат такива високи вкусови качества, че са еднакво пригодени и за прясна консумация. В плодовете на този овощен вид се съдържа главно плодова захар и само следи от захароза, поради което могат да се консумират и от диабетици. Съдържанието на различни минерални соли, от които преобладават калиевите, допринася за облекчаване на обмяната на веществата и подобрява диурезата. Алкализирането на урината оказва благоприятно въздействие при уратни пясъци, камъни, възпалителни процеси и заболявания на бъбреците и пикочните пътища.

При оценката на хранителната и на диетичната стойност на вишните не трябва да се пренебрегва и съдържанието на витамините С, Р, РР, В1, и В2, които често не достигат в края на зимата и през пролетта.

Съвременната промишлена технология осигурява в значителна степен запазването на ценните съставки на пресните плодове в преработените продукти. От вишните се получава голям набор от преработени продукти като сок, компот, конфитюр, сладко, желе, сироп, различни ликьори, пудинги и кисели, пълнеж в шоколадови изделия, сушени и замразени плодове и други.

 

Биологични особености

 

Вишната цъфти от края на април докъм средата на май. Някои от сортове вишна се самоопрашват и от тях могат да се създават и едносортови насаждения и да се засаждат единични дървета в дворните градини. Такива са Сенчеста морела, Циганка, Ботевградска вишна, Хеймавов рубин, Нефрис, Софийска и др. Чуждо опрашване изискват сортовете Сладковишна ранна, Монтморенси, Унгарска, Кохова, Татарица, Хортензия и др.

Сравнително ранното встъпване в плододаване е характерно и за този овощен вид. При подходящи условия и без повреди от измръзвания вишните плододават всяка година.

 

Изисквания към климатичните и почвените условия

 

Вишната е един от най-студоустойчивите овощни видове. Само при температурите под минус 28-31°С могат да измръзнат плодните пъпки и отделни клонки. Поради малко по-късния цъфтеж и пролетните измръзвания при вишнята са по-рядко явление.

Вишните, са сравнително сухоустойчиви видове и успешно могат да се отглеждат и без напояване. Това е свързано и с ранозрелостта. Буйният растеж, наедряването и зреенето на плодовете приключва докъм средата на лятото, когато в почвата все още има достатъчно влага от зимните и ранните пролетни валежи. Сухоустойчивостта до известна степен е свързана и с подложката, върху която са присадени сортовете. Когато почвите са много леки и сухи и валежите са недостатъчни, няколко поливки се отразяват много добре на растежа, добивите и качеството на плодовете.

Преовлажняването на почвата, особено от застойни води, се отразява отрицателно върху дърветата. При такива условия се получава задушаване (асфикция) на корените, което може да причини загиването им, а оттам и на цялото растение.

Изискванията към почвените условия не са много големи. Могат да се отглеждат на различни типове почви, стига те да не са тежки, глинести и преовлажнени. Поради задушаването на корените при такива почви по дърветата се появява смолотечение, върховете на клоните започват да съхнат и растенията загиват преждевременно. Това се получава и при терени с високо ниво на подпочвените води. Неподходящи са също така и засолените почви. И двата вида най-добре се развиват върху почви с пропускливост най-малко до 1,5 м, по-добре запасени с хранителни вещества и задоволителна влагоемкост. Присадени на махалебка по-добре понасят по-бедните, по-сухи и слабо варовити почви. При използване на черешова подложка почвите трябва да бъдат с неутрална до слабо кисела реакция.

 

Размножаване на вишна

 

Освен някои местни сортове (Ботевградска, Тетевенска, Софийска, Пазарджишка), които се отглеждат от много любители овощари, по-широко разпространени в практиката са внесените от чужбина сортове Хейманов рубин, унгарските сортове М14 и М15, Фанал, Рекселер, Нефрис, Келерис 14, Облачинска, Монт моренси, Сенчеста морела, Метеор и Сладковишна.

Вишневите сортове запазват качествата си, като се присаждат. Използват се семенни подложки предимно от махалебка и череша. Махалебката добре се сраства със сортовете, развива дълбока коренова система и на това се дължи по-голямата й сухоустойчивост. Сортовете, присадени на махалебка, не страдат от хлороза при слабо варовити почви.

Черешовите подложки се получават както от семена на дивата череша, така и от културни сортове, които зреят по-късно. Тази подложка е по-подходяща за по-влагоемни, но не и преовлажнени почви.

Сортовете могат да се присаждат и върху подложки, получени от семената на вишнята. Вишневата подложка придава по-слаб растеж на присадника, но проявява несъвместимост с някои черешови сортове. Подходяща е за по-бедни и по-сухи почви.

Някои местни сортове вишна, които се развиват на собствен корен, могат да се размножават и чрез коренови издънки. Такива са Ботевградска, Тетевенска, Софийска, Пазарджишка и други. Това е масова практика при внесения и широко разпространен у нас сорт Облачинска вишна.

  |  Views: 838  |  Прочетено във Вестник за градината