Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Вистерия (Глициния)

Wisteria

Вистерия (Глициния)

Вистерия е лиана с изключителни декоративни качества. Подходяща е за украса на стени, перголи, беседки, арки, стълбове. Максималната дължина, до която достига е 20 м. Минималната температура, която издържа е (-22°С). Има нужда от ярко слънце. Няма особени претенции към състава на почвата.

Видове: Китайската вистерия се нарича W. sinensis и е по-бързо растяща от японската вистерия – W. floribunda, която има по-широки и кожести листа. Китайският вид е подходящ за беседки и огради, но не и за покритие на къща. Причината е, че с бързия си растеж влиза под покривите и уврежда постройката. Макар че по-трудно се намира и отглежда, японската вистерия W. Floribunda е по-подходяща за украса на дома. И двата вида обичат слънчевите заветни места и топлината. Предпочита леки, дълбоки и плодородни почви.

Отглеждане: Използвайте растения, отгледани в контейнер. Изберете заветно място. След засаждане на растението отъпчете добре земята около корена и оформете „кладенче” за по-лесно усвояване на водата особено през горещите дни. Вистерията може да остане в покой няколко месеца след засаждането.

Добре е растението да се прикрепи правилно към стената, да се осигурят „носачи”, на които да се опъне стоманена жица, по която ще се увива вистерията. Между стената и растението оставете около 10-15 см разстояние, за да има въздухообмен.

Пролетното освежаване на растенията включва окопаване около корена и добавяне на подхранващи торове.

През първата година вистерията се оставя да расте свободно и да развива нови разклонения – не се подрязва. През втората или третата година това вече е необходимо, за да се стимулира цъфтежа и да се оформи по-плътна „жива стена”. Според климатичните условия м. март – април миналогодишните клонки се подрязват на 20-30 см от водещия клон. На едногодишните клонки се оставят по 4-5 пъпки, защото от тях предстои да се развият новите леторасти. По време на резитба могат да се отстранят и всички остарели или увредени клончета. След като вистерията прецъфти, през м. юли се прави още едно леко подрязване с цел отстраняване на прецъфтелите цветове, за да се подготви растението за втори цъфтеж през м. август и да се оформи декоративно короната му като насочите младите клонки в желаната посока. Нашия съвет: Не отчупвайте клончетата, а ползвайте специални ножици или остро трионче, за да не увредите растенията.

Размножаване: Вистерия се размножава се по няколко начина: Когато се използват семена, те се добиват от възрастни растения. Узряват през октомври, най-често само по едно семенце в шушулка. Запазват кълняемостта си много години. Шушулките са дебелостенни и трудно се отварят. Напролет се поставят полегнали в сандъчета на топло място. Скоро покълват около 25 % от тях. Семеначетата растат бавно и на първата година достигат едва 10 см. Най-добре е да останат в саксиите няколко години и чак тогава да се изнесат на постоянно място. Започват да цъфтят чак след петата година. Най-често растението се размножава чрез полагане на отводи, като върхът им остава открит. На мястото на полагането отводите предварително може да бъдат наранени, за да се активизира образуването на корените. Съвсем рядко се прилага и присаждането. За основа се взема не надземна част, а част от корен. Върху него се присажда резник, като присадката се отглежда предварително в саксия.

Важно е да помните, че вистерия се размножава трудно и затова трябва стриктно да се спазват изискванията на растенията. Осигуряват се свежи, леки почви, богати на хранителни вещества. Въпреки всичко, често се забелязва пожълтяване на листата на младите растения, даже се стига до преждевременно окапване. Ако забележите подобни признаци, веднага трябва да се даде малка доза разтворени във вода суперфосфат и калиев тор.

  |  Views: 903  |  Прочетено във Вестник за градината