Родът Винка е съвсем малък, наброяващ 7 вида, многогодишни треви и полухрасти. Принадлежи към семейство Тойнови (Apocynaceae). Естествения произход на растението е Европа, Средиземноморието, Мала Азия и Африка. Основно се цени заради листата, които покриват цялата земна площ и правят винката идеално почвенопокривно растение.

Сортове: С декоративни цели се отглеждат два вида винка – Vinca minor (малка) и Vinca major (голяма).

Vinca minor (малка) е многогодишно тревисто растение с добре разклонени корени. Развива два вида стъбла едните са тънки разклоняващи се и полягащи, които достигат на дължина около 1,5м. При допир с почвата стъблото пуска коренчета и се вкоренява. Другите са изправени високи около 20 см, също добре облистени. Листата са срещуположни с къси дръжки, елипсовидни, кожести, лъскави и дребни с дължина около 3-4см. Листата се запазват и през зимните месеци. Цветовете са сини (5 венчелистчета) разположени на връхната част на изправените леторасти на къси дръжки. Периода на цъфтеж е през пролетта от месец март до месец май.

Vinca major (голяма) е вечнозелен полухраст но в нашата страна има характер на многогодишно тревисто растение. В началото на вегетацията листата са изправени но с нарастването им те полягат. Растението е добре облистено със срещуположни листа. Цветовете са разположени по един в пазвите лалистата. Този вид цъфти по-късно през месец май в сравнение с Vinca minor.

Отглеждане: Винка не е претенциозно растение, но определено трябва да знаете за няколко нейни каприза. Още в самото начало засадете растението на полусенчесто (шарена сянка) или сенчесто място. Ако винката е изложена на директна слънчева светлина листата й издребняват и пожълтяват. Почвата трябва да е рохкава и да се поддържа умерена влажност. Идеалната за нея почвена смес се състои от чимовка, листовка и пясък в съотношение 1:1:1. Изключително студоустойчива е прекарва зимата без проблем както на балкона, така и на терасата. За летните месеци обаче е желателно да й осигурите тераса със северно изложение.

Размножаване: Винка се размножава изключително лесно. Основният начин, по който се размножава, е вегетативно чрез отделяне на вкоренени части от стъблото или стъблени резници. Новите растения се засаждат на разстояние около 20-30 см едно от друго.