Семейство Сенникоцветни – Apiaceae ( Umbeliferae )

 

Описание: Многогодишно растение. Стъблото е разклонено, високо до 60 см и има дебел вретеновиден корен. Приосновните листа са дълги, белезникави, по ръба с бодли, триделни, като средният дял е двойно или тройно насечен. Стъблените са просто назъбени и обхващащи стъблото. Цветовете са събрани в сбити сенници, като в основата са заоблени от бодливи листчета, двойно по-дълги. Венчето е бяло. Плодът е елипсовиден, покрит с шипчета, разпадащ се на две половинки. Цъфти м. юли – август.

Разпространение: Ветрогон се среща из сухите тревисти места, пасищата и храсталаците до 1000 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Билката се бере по време на цъфтежа м. юли-август. Суши се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно и спазмолитично действие, намалява уреята и хлоридите. Употребява се при подагра, възпаление на бъбреците, намалено отделяне на урина, воднянка, кашлица, възпаление на простата и напослъдък като полово-възбуждащо средство.

Забележка: Подобно действие има и коренът на растението.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове (или 1 суп. лъжица корени) от ветрогон се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.