Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и пълзящо стъбло, високо до 30 см. Цялото растение е покрито с трихоми. Листата са с къси дръжки, продълговато, яйцевидни или елиптични, назъбени. Цветовете са хермафродитни, събрани в гроздовидни съцветия. Венчето е четирилистно, бледосиньо, сраснало в основата. Чашката е четирилистна с две тичинки. Плодът е влакнестта многосеменна кутийка. Цъфти м. юни – юли.

Разпространение: Из влажните места и горите до 2000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от великденче се берат по време на цъфтежа м. юни – юли. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със сивозелен цвят, без миризма и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има откашлично, пикочогонно и противовъзпалително действие. Употребява се при хроничен бронхит, кашлица, задух, дрезгав глас, подагра, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, трудно уриниране, кръв в урината, безплодие.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от великденче се вари 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.