Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Бял трън

Silybium marianum (L.) Garth.

Бял трън

Сем. Сложноцветни – Asteraceae (Compositae)

 

Описание: Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблото е право, набраздено, слабо разклонено. Листата са последователни и едри с бяло мрежовидно жилкуване, триъгълно изрязани, нагърчени и перести, завършващи с бодли, като горните листа са приседнали и обхващат стъблото. Стъблените листа са последователни, приседнали, с бяло мрежовидно жилкуване и жълтеникави бодли. Цветовете са тръбести, събрани в съцветие кошнички, разположени върху стъблените разклонения. Обвивните листа на кошничките са с бодли по ръба. Венчето е пурпурно червено. Чашката липсва. Тичинките, 5 на брой, са сраснали с прашниците. Плодът е плодосемка – черна със сиви точки и хвърчилка. Цъфти м. май – август.

Разпространение: Бял трън расте край оградите, пътищата и бунищата главно в Южна България.

Употребявана част: За медицински цели се събират семената на растението.

Бране и сушене: Семената се берат след узряването им м. септември – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е с черен цвят, без миризма и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката действа жлъчегонно, противовъзпалително и болкоуспокоително. Употребява се при възпаление на черния дроб, жлъчката и далака, при жълтеница, хемороиди, запек, газове, главоболие, мигрена, задух, безсъние, за повишаване на потентността.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжичка счукани семена от бял трън се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

  |  Views: 248  |  Прочетено във Вестник за градината