Родината на бялата акация е Северна Америка. У нас бяла акация се култивира главно край пътищата и железопътните линии, а също като почвоукрепител. Тя е разклонено дърво стигащо на височина до 20 м със сивокафява напукана кора. Листата са лекоперести с дръжки, в чиято основа се намират по две шипчета. Цветовете са бели ароматни и са събрани във висящи ръкави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа по няколко тъмнокафяви семена.

Сортове: R. pseudoacacia достига над 18 м височина. Дългите листа са съставени от многобройни листенца, стволът е дълбоко набразден. Най-ефектен е сортът ‘Frisia’ (7,5 м). Листата му остават златистожълти през целия сезон.

Място и почва: Не е капризно – вирее във всякакви почви и при всякакви атмосферни условия. Чувства се добре на слънце и на лека сянка.

Подкастряне: Отстранете мъртвите и счупените клони през лятото, а не през пролетта.

Размножаване: Отделете и засадете вкоренени издънки от бяла акация наесен.