Сем. Бъзови – Caprifoliceae

 

Описание: Черният бъз е храст или дърво, високо до 10 м, с разклонени клони, на които сърцевината е куха и шуплеста. Листата са нечифтоперести, продълговати, заострени и назъбени, със слабо окосмени листчета. Цветовете са дребни, събрани на върха на клонките в сложни щитовидни съцветия. Венчето е бяло, петделно. Чашката е петзъба. Тичинките са 5 с жълти прашници. Плодът е ягода с 3 черни семена. Цъфти м. май-юни.

Разпространение: Покрай оградите в населените места, из храсталаците и горите до 1500 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират цветовете, плодовете и корените на растението.

Бране и сушене: Цветовете се берат по време на цъфтежа м. май – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените цветове имат слаба специфична миризма и сладникаво слузест вкус. Плодовете се берат при узряването им м. август – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушените плодове имат черен цвят и сладникаво горчив вкус. Корените се вадят след узряването на плода м. септември – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С.

Действие и употреба: Цветът има потогонно и отхрачващо действие. Употребява се при хрема, пресипнал глас, бронхит, задух, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, подагра, воднянка, високо кръвно налягане. Плодът се употребява като слабително средство, а също при невралгия, сърдечни страдания, пролетна умора, главоболие. Корените действат като слабително средство. Употребяват се при воднянка и затлъстяване. Външно се правят лапи от цвета и листата при ревматизъм, хемороиди, кожни възпаления.

 

Рецепта 1:

 

1 суп. лъжица цвят от бъз се кисне 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Рецепта 2:

 

1 суп. лъжица кори и корени от бъз се варят 10 мин в 400 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.