Сем. Бъзови – Caprifoliaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение, високо до 2 м. Стъблото е голо, набраздено, с бяла сърцевина. Листата са нечифтоперести, срещуположни, заострени и назъбени. Цветовете са събрани на върха на стъблото в съцветие метлица. Венчето е бяло (отвън червеникаво), петделно, с чашка с 5 зъбеца, 5 тичинки с червеникави прашници. Плодът е черен, ягодовиден, с 3 кафяви семена. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Бъзак се среща из горите, пътищата, нивята, буренясалите места до 2000 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират плодовете и корените на растението.

Бране и сушене: Плодът от бъзак се бере при узряването му м. септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е с характерна миризма, черен цвят и сладникаво-горчив вкус. Корените се вадят след узряването на семената октомври – ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените корени са без миризма и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката се употребява за болестите, изброени при черния бъз. Добро укрепващо средство.