Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Бучиниш

Conium maculatum L.

Бучиниш

Сем. Сенникоцветни – Apiceae (Umbeliferae)

 

Описание: Едногодишно или двегодишно тревисто растение с разклонено стъбло, високо до 2,5 м, кухо и голо, с червеникави петна. Листата са голи, триъгълни, тройно перести, с назъбени изрязани дялове и дълги до 60 см. Средните и горните листа са по-дребни и приседнали. Съцветията са сложни сенници, имат до 20 главни лъча с обвивка от 3 до 6 листчета. Цветовете са бели, като в основата имат обвивка от 3 до 6 листчета от едната страна на съцветието. Плодът е гол с надлъжни ребра. Цялото растение има неприятна миризма. Цъфти м. юни – юли.

Разпространение: Из буренясалите места, край огради, торища и покрай жилищата до 1000 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от бучиниш се събират по време на цъфтежа м. юни – юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушеното растение е зелено с тъмно червеникави петна, с неприятна миризма и горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има болко- и нервноуспокоително действие. Употребява се при спазми на нервната система, мигрена, виене на свят, пищене в ушите, парализи, задух, язва на стомаха, увеличена простата, миоми и др.

Външно: За компреси и бани при подагра, червен вятър, екземи, подути жлези и др.

Внимание! Бучиниш е отровно растение.

  |  Views: 778  |  Прочетено във Вестник за градината