ЯДЛИВА ГЪБА. Булка гъба е изключително вкусна и ароматна. Подходяща е за всякаква обработка, като смесена с други гъби, а като натюр мирисът и ароматът й преобладава над останалите гъби в опаковките.

Расте в края на пролетта, през лятото и есента в просветлените дъбови, букови, но и в борови гори, предпочита слънчевите места, предимно поединично, но и в малки находища.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката в най-ранната фаза на развитие на гъбата е яйцевидна, обвита в бяло було. Младата гъба отначало е полукълбовидна, след което се разширява и има диаметър от 8 до 15, понякога и до 20 см. Ръбът е подвит навътре и е свързан с пънчето с ципа, която най-често е разпокъсана. Цветът на кожицата е червен и варира от блестящо червен до кървавочервен или оранжево-червен. Най-често обаче е златисточервен, с блясък.

Плодовото месо е здраво, но не така твърдо. Когато се нареже на филийки, в него се виждат по-тъмни и по-светложълти зони. При изваряването водата става жълта, с приятен аромат, което е важен белег.

Пластинките са наредени нагъсто, правилно, една до друга, притиснати, доста широки, различно дълги. В края са фино назъбени. Не достигат пънчето. На цвят са жълтобелезникави, като при застаряващите гъби стават златистожълти.

Спорите са безцветни, а прашецът е бял.

Пънчето е високо 8-16 см и дебело 1,5-2,5 см. Първоначално е плътно, слабо издуто, понякога с кухини. В основата си е удебелено и обхванато от бяла, дебелостенна волва, а в горния си край носи жълто пръстенче. На цвят е лимоненожълто до жълтеникавобяло. Плодовото му месо е белезникаво, а в основата – бяло.

 

Отровната червена мухоморка се отличава от булка гъба по следното: Плодовото месо, ламелите и пънчето на червената мухоморка са бели, а на булката – жълти. По шапката на червената мухоморка има гъсто разположени многобройни остатъци от булото, а на булка гъба има единични бели налепи. Цветът на червената мухоморка е червен, а на булката – блестящо златисто до оранжево-червен.