Сем. Устоцветни – Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание: Едногодишно тревисто растение с право, четириръбесто, високо до 50 см, окосмено стъбло. Листата са срещуположни, заострени, назъбени, окосмени, долните са яйцевидни, а горните – ланцентни. Цветовете са неправилно събрани по върховете в гъсти прешлени с тръбеста звънчевидна чашка с 5 заострени зъбеца. Венчето е розово или червеникаво, двуустно, с черно-виолетови петна от вътрешната страна. Тичинките са четири, като двете са по-къси и са разположени под горната устна. Плодът е сух и разпадлив на 4 орехчета. Цъфти м. юни – юли.

Разпространение: Из посевите, по сухи и каменливи места, из тревистите поляни до 1500 м н.в. навсякъде из България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от бударица се берат по време на цъфтежа м. юни – юли. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката действа запичащо, противоанемично и се употребява при диария, малокръвие, бронхит, кашлица, задух.

Външно: За компреси при трудно зарастващи рани.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от бударица се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.