Сем. Брошови – Rubiaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище, с червенокафяв цвят отвън и червен отвътре. Стъблото е четириръбесто, бодливо по ръбовете. Листата са разположени на прешлени като долните са четири, а горните -шест с главна жилка, продълговати, с насочени назад шипчета отдолу по жилките. Цветовете са жълтеникави, събрани в метлически съцветия. чашката е без зъбци, като венчето е 4-5 делно с 5 тичинки. Плодът е полумесест с една костилка. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Из храсталаците, дворовете и край оградите главно в Южна и Източна България.

Употребявана част: За медицински цели се събират корените с коренището.

Бране и сушене: Корените се вадят наесен м. август – септември, след като опадат семената. Най-подходящи са корени от тригодишни растения. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 45°С.

Действие и употреба: Корените от брош имат жлъчегонно, слабително, пикочогонно и противовъзпалително действие. Използва се при оксалатни камъни в пикочния мехур и бъбреците, при неразтворими калциеви фосфати в урината, възпаление на отделителната система, жлъчна недостатъчност, трудно уриниране, нощно напикаване, албумин, запек, подагра, артрит.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжица ситно нарязани корени от брош се варят 10 мин в 400 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.