ЯДЛИВА ГЪБА Брашнена гъба е подходяща за консумация, с добър вкус. Много рядко червясва. Брашнена гъба се поддава на сушене и след това се съхранява като брашно за супи през зимата.

Расте в широколистните и смесените гори, предпочита храстите, поляните в гората, тревисти терени. Много често се среща в находища с характерното самодивско хоро – кръгове с диаметър около 4-5 м, което дава възможност при откриване на първата гъба да се обходи наоколо терена и се открият всички появили се вече гъби. Много рядко може да бъде намерена в иглолистни гори. Появява се в края на пролетта, през лятото и в средата на есента.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е с диаметър 5-10 см, рядко по-голяма, първоначално сферична, а при застарялата гъба напълно разтворена, но обърната с периферията нагоре, оформена почти фуниевидно. Ръбът е плътен, вълновиден, при младите екземпляри подвит, а при напълно развитите изравнен. Цветът на кожицата е бял до сиво-бял или светложълто-бял. Шапката е гладка, покрита с фин бял налеп.

Плодовото месо е сравнително тънко, лесно чупливо. В застарялата гъба е почти натрошено, разкъсано, с бял цвят и с дъх на брашно (откъдето и името на гъбата), сладко на вкус.

Ламелите са широки около 3 мм, висящи, гъсто разположени. При младите екземпляри са бели, а по-късно бледорозови. Спорите са сиви, а споровият прашец е розов.

Пънчето на брашнената гъба е високо 4-6 см и дебело 0,5-1 см, цилиндрично. В горната си част е разширено, а в долната – стеснено, плътно, при застарелите екземпляри често кухо, с белезникав цвят. Стои малко извито към центъра на шапката.