Божурите са едни от най-красивите растения в цветния бордюр. Едрите куповидни цветове (20 см), са обикновени, полукичести, кичести или подобни на анемонии, а багрите са най-разнообразни. Някои са ароматни. Бронзовите листа напролет също са ефектни. Не е чудно, че наричат божурите „аристократите” на цветния бордюр. Когато избирате божур, помнете, че кичестите живеят по-дълго от обикновените.

Сортове: Обикновеният или цъфтящият през май божур (П. официналис) е стар любимец в селската градина – височина 60 см, сади се през 45 см, прости червени цветове (12,5 см) през май – юни. Известни кичести сортове са Alba Plena (бял), Rosea Plena (розов) и др.

Най-популярните божури са сортовете на китайските, или цъфтящите през юни пеонии (П. лактифлора) – височина 75-90 см, сади се през 60 см, ароматни цветове (7,5-20 см) през юни – юли. Чудесни кичести сортове са Duchesse de Nemours (бял), Lady Alexandra Duff (розов), Inspector Lavergne (червен), Sarah Bernhardt (розов), M. Jules Elie (сребристорозов) и Festiva Maxima (бял). Цветовете им провисват след силен дъжд. Обикновени сортове са William Cranfield (червен) и Bowl of Beauty (подобен на анемония цвят, розов с кремав център). За ранни цветове, изберете цъфтящия през април божур (П. млокосевитчии) – височина 45 см, сади се през 45 см, обикновени жълти цветове (10 см) през април – май.

Отглеждане: Преди да започнете да отглеждате божури, запознайте се с няколко правила. Най-добре е да садите в началото на есента, като почвата трябва да е обогатена с компост или листовка. Изберете открито слънчево място, което сутрин не се огрява от слънцето. Кореновата шийка не трябва да е на повече от 2,5 см под почвената повърхност. Божурът може и да не цъфне през първата година, ще минат три години, преди да „свикне” напълно на новото място. Не го премествайте и не разделяйте туфите с цел размножаване. Напролет сложете мулч, осигурете подпорки за стъблата, поливайте при сухо време, отстранявайте мъртвите цветове, подхранвайте в края на лятото, а наесен намалявайте височината на стъблата.

Размножаване: С изключение на дървовидния божур, всички останали се размножават от семена и чрез разделяне. Семената след разпукване на плодната кутиика биват червени – без зародиш и черни – с зародиш. Поникналите растения (често минава 1-2 години) се развиват бавно и зацъфтяват след около 6-7 години. Затова се практикува разделяне на коренището. Разделянето става през септември-октомври, а ако сте изпуснали този срок може през  февруари – март преди активната вегетация. В зависимост от големината на туфата, тя се разделя така, че всяка нова част да има поне 3 пъпки(очи). Колкото повече са очите толкова по – сигурен е цъфтежа през първата година след разделянето. Растоянието между отделните туфи да е около 80-120 см. Почвата трябва да е много добре обработена и повъзможност наторена с органичен тор. Засаждането на божура и качеството на почвата са определящи за неговия цъфтеж. Дълбоко засадени растения образуват само листа. Засаждайте  коренището на 3-5 см под повърхността на почвата. Растението остава на едно място 10 и повече години.