Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Божур

Paeonia peregrina Mill. (P. decora G. And.)

Божур

Сем. Божурови – Paeoniaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с късо коренище и вретеновиден дебел корен. Стъблото е надлъжно набраздено, право и високо до 90 см. Листата са последователни, тройно перести, врязани дълбоко или едро назъбени. Цветовете са едри, червени, рядко розови, разположени поединично на върха на стъблото с 5 чашчелистчета, 8 – 12 венчелистчета и многобройни тичинки с червени дръжки. Плодът е сборен, съставен от влакнести мехунки, 2 – 3 броен. Цъфти м. май – юли.

Разпространение: Из редките широколистни гори и храсталаци до 1000 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се берат венчелистчетата и корените.

Бране и сушене: Венчелистчетата се берат по време на цъфтежа май – юли. Събират се в кошници без да се натискат. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените венчелистчета са с тъмночервен или червен цвят, със слаба миризма и сладникаво стипчив вкус. Корените се вадят наесен след узряване на семената през м. октомври или напролет м. март-април. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените корени са тъмнокафяви, с неприятна миризма и горчив вкус.

Действие и употреба: Билката действа болкоуспокоително, противоспастично, засилва перисталтиката на червата и тонуса на матката. Употребява се при задух, магарешка кашлица, епилепсия, хистерия, стомашни и чревни болки, воднянка, хемороиди и др.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжица стрити корени от божур се варят 5 мин в 400 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. 1 суп. лъжица от венчелистчетата се киснат 1 час в 300 мл вода. Настойката се прецежда и се изпива на 3 пъти преди ядене.

 

Внимание! Да не се взема божур в големи дози – поражда токсични ефекти.

  |  Views: 432  |  Прочетено във Вестник за градината