Сем. Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с четириръбесто, високо до 40 см стъбло с пълзящи облистени издънки. Приосновните листа са с дълги дръжки – яйцевидни или про-дълговати. Стъблените са приседнали, срещуположни, вълно-видно назъбени, преминаващи в прицветни листа. Цветовете са сини, по-рядко розови или бели, с къса дръжка, разположени в пазвите на листата в лъжливо класовидно съцветие. Чашката е звънчевидна с 5 жилки. Венчето е двуустно с къса врязана горна устна с обратно сърцевиден среден дял с 4 тичинки. Плодът е разпадлив с едносеменни орехчета. Цъфти м. април-юни.

Разпространение: Из храстите и влажни тревисти места до 1800 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се употребява цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от богородиче се събират м. април – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, ментоподобна миризма и слабо парлив вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, болкоуспокоително и дезинфекциозно действие. В народната медицина се употребява при болки в стомаха и червата, подуване на червата при малки деца, пясък в жлъчката.

Външно: За жабурене и гаргара при зъбобол и болно гърло.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжица стръкове от богородиче се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.