Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Боб бял

Phaseolus nanus Jusl.

Боб бял

Сем. Бобови – Fabaceae (Leguminosae)

 

Описание: Едногодишно тревисто растение със силно разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата са триделни със заострени целокрайни листчета. Цветовете са бели, розови, виолетови или синкави, събрани в гроздовидни съцветия с петлистна двуустна чашка и петлистно венче. Плодът е боб – увиснал, гол и дълъг, с различно оцветени (според сорта) елипсовидни или бъбрековидни семена. Цъфти м. май – юли.

Разпространение: Родината на боба е Южна Америка. Култивирано растение у нас.

Употребявана част: За медицински цели се употребяват сухите плодове (шушулките) без семената.

Бране и сушене: Шушулките от боб се обират м. август – октомври. Доизсушават се на слънце или в проветриви помещения. Изсушените шушулки са с жълтеникав цвят, без миризма и със слабо слузест вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, противодиабетично и противовъзпалително действие. В народната медицина се употребява при захарна болест, воднянка, подагра, възпаление на бъбреците и пикочния мехур и др.

Външно белият боб се използва за компреси при рани и екземи.

 

Рецепта:

 

3 суп. лъжици ситно нарязани бобове се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

  |  Views: 315  |  Прочетено във Вестник за градината