Блатен тъжник
Filipendula ulmaria (L.) Maxim.

Сем. Розоцветни – Rosaceae
Описание: Многогодишно тревисто растение с високо до 2 м разклонено стъбло. Долните листа са нечифтоперести, заострени и яйцевидни, отдолу често окосмени, с разположени между тях дребни листчета. Цветовете са бели или жълтеникави, дребни, събрани в метлически съцветия. чашката е петлистна с петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е сборен, с множество дребни орехчета. Цъфти м. юли – август.
Разпространение: Из всички наши планини до 2500 м н.в.
Употребявана част: За медицински цели се събират надземната част, корените и коренището.
Бране и сушене: Надземната част се бере през м. юли – август. Суши се на сянка или в сушилня при температура 40°С. Изсушената билка има зелен цвят, съцветията са слабо жълтеникави, без миризма и със слабо горчив вкус. Коренищата се вадят наесен м. септември – октомври, когато узреят семената и растението започне да увяхва. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушени имат тъмнокафяв цвят, без миризма и с горчив вкус.
Действие и употреба: Билката има пикочогонно, противоревматично, дезинфекциозно и противовъзпалително действие. Употребява се при възпаление на отделителната система, ревматизъм, стомашни и чревни болки, воднянка, подагра, глисти.
Външно: За промивки при бяло течение, за бани при рани и екземи, изгаряния.
Рецепта:
2 суп. лъжици стръкове от блатен тъжник се киснат 1 час в 500 мл гореща вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. 2 суп. лъжици коренища от блатен тъжник се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.