Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Беладона (Лудо биле)

Atropa belladonna L.

Беладона (Лудо биле)

Сем. Картофови – Solanaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение със зелено кафяво стъбло, сочно и разклонено в горната си част, високо до 2 м. Коренът е месест, разклонен, отвън е сивожълт, а отвътре – бял, достигащ до 1 м дължина. Листата са тъмнозелени, с къса дръжка, яйцевидни, заострени, целокрайни, разположени по две, като единият лист е по-голям от другия, голи и отдолу слабо окосмени. Цветовете са кафявовиолетови, разположени в пазвите на листата. Чашката е петзъбна, с петлистно, тръбесто венче и 5 тичинки. Плодът е тъмновиолетов, лъскав и сочен, с кисело-сладникав вкус, двугнезден, с многобройни плоски и черни семена. Цъфти юни-септември.

Разпрострaнение: Из храсталаците, сенчестите гори и сечищата нарядко до 1600 м н.в. из нашите планини.

Употребявана част: За медицински цели се събират листата и корените на растението.

Бране и сушене: Листата от беладона се берат през време на цъфтежа м. юни – септември. Берат се най-напред долните листа и след известно време горните. По този начин билката е по-качествена. Листата се берат сутрин, защото следобед алкалоидите на растението мигрират в стъблото и корена. Това явление още не е обяснено. Сушат се веднага на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и по-светли отдолу, с наркотичен мирис и нагарчащ вкус. Корените се вадят от растения на 2 до 5 години на пролет преди цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня до 50°С. Изсушените корени отвън са жълтеникавосиви, отвътре бели, със слаба наркотична миризма със сладникав, а след това горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има болкоуспокоително, спазмолитично и успокоително действие. Употребя се при язва на стомаха и дванадесетопръстника, при камъни в жлъчката, болки в бъбреците и пикочните пътища, бронхиален задух, кашлица, в очната практика и др.

Внимание! Беладона е силно отровно растение.

  |  Views: 488  |  Прочетено във Вестник за градината