ЯДЛИВА ГЪБА. Преди консумация преваряването на тази бархетна гъба е задължително поне за 10-15 мин във вряща вода.

Предпочита песъчливи почви в боровите гори и поляните в тях. Появява се през лятото и расте до края на есента.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е средно голяма, с диаметър до 10 см. Първоначално е полукълбовидна, почти заоблена, със слабо изразена гърбичка, плътна, с нагъната повърхност. Ръбът е вълновиден с много нарези, наредени един до друг. Кожицата е с жълто-зелен цвят (откъдето и името й), с едва видими люспички. Лесно се отделя от плодовото месо.

Плодовото месо е плътно, бяло (до бледожълтеника-во), под кожицата е по-светложълто.

Ламелите  са жълто-зелени, широки, висящи, трошливи, завити навътре към пънчето и с врязани връхчета.

Спорите са безцветни. Споровият прашец е бял.

Пънчето  е късо, с височина 4-6 см и дебелина 1-2 см, гладко, в основата удебелено, с цвят на сяра. По цялата си повърхност е с малки люспички.

 

Гъбата може да бъде сбъркана с жълтата бархетна гъба (Tricholoma sulfureum). Разликата между двете е, че жълтата бархетна гъба расте само в широколистни гори, докато жълто-зелената бархетна – само в борови гори. Втората има неприятен мирис (на смоли, терпени) и е безвкусна. Шапката на жълтата е жълта, гладка. Особен белег е, че пънчето й стои дълбоко зарито в земята. Неядлива гъба!