Бабини зъби
Tribulus terrestris L.

Сем. Трабузанови – Zygophylaceae
Описание: Едногодишно тревисто растение. Стъблата са пълзящи, покрити с власинки и дълги до 60 см. Листата са чифтоперести, срещуположни, с малки ланцетни прилистници, отгоре голи, а отдолу с власинки. Цветовете са единични, в пазвите на листата, с петлистна яйцевидна чашка, петлистно обратно яйце-видно венче и 10 тичинки. Плодът е разпадлив с пет орехчета, покрити с шипове. Цъфти м. юни – септември.
Разпространение: Из лозята, песъчливи и каменисти места в по-топлите части и черноморското крайбрежие, навсякъде из България.
Употребявана част: Събира се надземната част на растението.
Бране и сушене: Надземната част на растението бабини зъби се бере по време на цъфтежа – м. май – септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушената билка трябва да е запазила цвета си при сушене. Тя е без миризма и с нагарчащ вкус.
Действие и употреба: Билката притежава половостимулиращо и пикочогонно действие. В народната ни медицина се употре-бява при импотентност, стерилитет, увеличение на простатата, възпаление на отделителната система, умствена и физическа умора, хемороиди и др.
Рецепта:
1 чаена лъжица стръкове от бабини зъби се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.