Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Ацена

Acaena

Ацена

Ацена е растението, получило най-голямо разпространение от събратята си в рода. То идва от Южното полукълбо. На открито слънчево място или на лека полусянка многобройните силно разклонени филизи на ацената формират красив плътен килим, който е с дебелина до 15 см. Листата на дребни, зъбчати, леко мъхести, и презимуват. Цъфти през юни, като образува семена през юли-август. Събраните в малки топчести съцветия цветове са едва забележими сред листата, но образуващите се след това съплодия с шипове са необикновено красиви. Ацената съхранява привлекателния си вид в продължение на целия сезон. Някои видове не понасят силните студове, затова при недостатъчна дебелина на снежната покривка или прекомерна влажност те могат да пострадат, но се възстановяват в самото началото на пролетта.

Разнообразие: Най-известна сред ацените е ацена буханании (A. buchananii) със сребристо-зелени листа и дребнолистната ацена (A. microphylla) с кафяво-зелени листа. Те са едни от най-устойчивите видове.

Отглеждане: Ацена се чувства комфортно на всичкии почви, освен на тежките и заблатени. Като най-подходящи могат да се приемат рохкавите, добре дренираните, леките по механичен състав, които не са много богати. Преувлажняването спира развитието на растенията и дори може да е пагубно. Богатите на органични вещества почви пък позволяват да получите максимален декоративен ефект. Ацената е добро почвопокривно растение, което може да се комбинира с луковични, хвойнови и други обитатели на алпинеуми, за засаждане между камъни и плочи или за запълване на пространствата между други растения. Въпреки че е крехка обаче не се заблуждавайте – ацената може да превземе територията на други растения или да измести по-слабите и дребните си съседи.

Размножаване: Размножава чрез семена, но често се използва и производство на резници или делене на стеблата с корените, които се образуват на местата на разклоняване.

  |  Views: 1091  |  Прочетено във Вестник за градината