Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Асфоделус (Асфоделине)

Asphodelus

Асфоделус (Асфоделине)

Родът Асфоделус, известен още като асфоделине се отнася към семейство Liliaceae. Към него принадлежат 15 вида, но като декоративни се използват само няколко. Най-разпространен е видът жълто асфоделине (A. Lutea), който произхожда от Югоизточна Европа и Ориента. У нас се среща в Родопите, Източна Стара планина и Странджа. В почвата растенията образуват силно разклонено коренище от месести корени. От тях всяка година израстват изправени, неразклоняващи се стъбла, които достигат от 0,90 до 1,20 м височина. Те са гъсто облистени от основата до съцветието. Листата са линейни, тръбести. Приосновните са събрани в розетка и са най-едри – до 30 см дължина. Цветовете са камбанки, обагрени в жълто. Групирани са във връхно съцветие, дълго от 20 до 45 см. Отварят се постепенно от основата към върха. Новосъздадените сортове са с кичести цветове.

Стъблата на вида бяло асфоделине (A. Albus) достигат до 1 м. Цъфти през пролетта с едри съцветия. Белите камбанки са със зелени надлъжни линии и достигат 4 см в диаметър. С най-високи стъбла е разклоняващото се асфоделине (A. Ramosus), които достигат над 1,30  височина, но е рядко радпространен. Цъфти най-късно.

Отглеждане: Биологическите изисквания на растенията са най-високи по отношение на светлината. Местата на които се засаждат трябва да са добре огрявани от слънцето. Предпочитат леките, богати на хранителни вещества почви. Те трябва да са с алкална реакция, затова растенията са най-декоративни, когато са засадени на варовити почви.

Размножаване: Най-често растенията се размножават чрез разделяне на коренищата, но не всяка година, а само възрастни екземпляри. Този метод е единственият възможен при кичестите сортове. Провежда се рано напролет. Осигурява се хранителна площ  40 х 40 см. Асфоделус може да се размножава и чрез семена. Те се засяват от април до юни в съдове в лека песъчливо-почвена смес. За тях трябва да се полагат грижи за поливане и плевене продължително време, тъй като не поникват дружно. На постоянно място се засаждат добре развити, укрепнали растения. Те са отличен материал за оформяне на самостоятелни или смесени групи в тревните площи. Ефектни са край декоративни храсти и дървета. Много подходящи са за зацветяване на алпинеуми.

Предвид мястото което им е отредено, за  тези растения се полагат минимални грижи. Важно е около тях почвата да се разрохква и да се почиства от плевели. Полива се много рядко, само при продължително засушаване.

 

  |  Views: 1203  |  Прочетено във Вестник за градината