Дори силните студове не ги плашат, непретенциозни и издръжливи, те са украшение за всеки двор. Астрите са едни от най-красивите и непретенциозни цветя в двора, които остават на своя пост до първите големи студове. По право тях ги величаят като кралици на есената градина. Разкошните букети от астри остават свежи във вазата до две седици. Думата астра в превод от гръцки означава звезда. Първите астри са попаднали в Европа от Китай. Сега те са разпространени в Северна и Южна Америка, Африка, Азия и на нашия континент.

Разнообразие:  Познати са повече от 500 вида. Делят се на 2 групи – ранно цъфтящи и есенни. Първите цъфтят през пролетта и лятото, а вторите – от септември до падането на снеговете.

Есенните астри произлизат предимно от Америка. За това говорят и имената на някои от най-популярните – новоанглийски, новобелгийски, пенсилвански астри…

Новоанглийската астра (Aster novae-angliae) вирее в източните американски щати. Образува храст с височина до 2 м, диаметърът му е 80 см. Стъблата силно се разклоняват и са покрити с гъсти власинки. Долните листа са събрани в приземна розетка, а горните покриват стъблата. Цветните кошнички са едри, звездовидни, 3-4 см в диаметър, събрани са в гъсти метличести съцветия. Добре гледаните растения се отрупват с цвят – дават по 20-30 съцветия. Багрите им са ярки и красиви – розови, карминени, сини,виолетови и пурпурни, чудесно се съчетават с жълтите или червеникави тръбести цветчета, които образуват центъра на кошничката. Цъфтежът е от септември до ноември, студове до около -5 градус не са страшни за повечето сортове.

Астрата от Нова Англия се засажда на открити и слънчеви места, където не се задържа излишна влага. Въпреки че не взискателна към почвените особености, все пак най-добре се развива на плодородни хумусни почви. Ако почвата е бедна, се внасят през есента по 10 кг оборски тор или компост на 1 кв. метър, а през лятото се правят няколко подхранвания с минерални торове. Преди засаждането, което може да стане през май или през септември, се прави основно прекопаване на дълбочина 20 см. Растенията се поставят на разстояние 40-50 см едно от друго. Новоанглийските астри се разрастват интензивно и след 3-4 години започват да си пречат, поради което трябва да се разделят и пресаждат. Ако ги оставим да растат, без да ги разделим, цветовете започват да издребняват. Разделянето се прави рано през пролетта и още същата година младите храстчета ще ни дарят с обилен цвят.

От тази астра са създадени много сортове, които се различават по времето на цъфтежа, по размерите и багрите на съцветията. Те са отлично украшение в градината, ярко изпъкват на фона на храсти или като цветно петно сред тревата. Също така широко се използват и за направата на букети. Във вазата издържат по 10-12 дни, а ако им се добавят специални разтвори, може да изтраят и месец.

Отглеждане: Астрите са светлолюбиви и студоустойчиви. Предпочитат леките, водопропускливи почви, които са добре запасени с оборски и минерални торове. В периода на вегетация тези красиви цветя трябва да се подхранят, освен това през есента още веднъж е необходимо да им се осигури торене. При недостиг на вода и хранителни вещества листата започват да пожълтяват преждевременно, а броят на съцветията намалява. При продължително отглеждане на едно място на храстовидните астри почвата трябва да се подхранва с угнил оборски тор.

Астрите могат да се отглеждат не само в градината, но и в големи контейнери. Дори когато се отглеждат на малък балкон в глинени саксии, те правят впечатление. За балкон са добри алпийската астра и италианската астра. Тези растения нямат особени изисквания – издържат на студ, понасят с лекота неголеми затъмнения и периодично засушаване. И са непретенциозни към почвената смес.

Размножаване: Есенноцъфтящите астри се размножават чрез деление на коренището рано напролет. Някои сортове се размножават с резници. Това се отнася предимно за цъфтящите през есента видове. Най-подходящ сезон за това е пролетта. Цъфтящите пък през пролетта видове се размножават със семена. Растенията, които са получени от семена, започват да цъфтят на втората година след засяването.

Болестите и неприятели: За съжаление астрите са измежду цветята, които не са подминати от болестите и неприятелите. През есента често ги поразява брашнеста мана. Тя покрива листата и стъблата със сиво-бял налеп. Причинител е гъбичката Oidium. На устойчивостта им към нея негативно се отразява недостигът на хранителни вещества, рядкото поливане, сгъстяването на туфите и застарява-нето на насажденията. Добрите грижи намаляват пораженията, но ако се наложи, се пръска с препарати. При нередовно поливане през сухото и горещо лято големи повреди по астрите причинява паяжинообразуващият акар. Ако растенията не жадуват и от време на време са дъждувани в летните следобеди, те стават по-устойчиви на нападенията му. Когато все пак се появи насекомото, е добре да се пръска с акарицид.